В българската традиция Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, но и празник на момичетата, които след като лазаруват могат публично да се момеят. Основен обред на този ден, който се пада винаги деня преди Цветница, е лазаруването – обичай с любовно-женитбен характер. Участват девойки над 16 години, наречени лазарки, лазарици.
Лазаруването произхожда от славянските езически обреди, свързани с култа към нарастващото слънце, известно сред някои славянски народи като Ярило. От името му идва и названието на сезона пролет (чеш. Jaro – пролет). Обичаите по Лазаровден и Цветница са женското съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете.
В народната традиция Лазаровден се свързва с преминаването на порасналите момичета към моминството, навлизането им в живота и възможността вече да станат невести и да създадат семейство.
Песни и наричания
Подготовката за Лазаровден започва отрано. По-възрастна жена, която отдавна е била посветена в лазаруването, помага на момичетата да разучат песни, които ще изпълняват, обикаляйки селото. По-голямата част от тях пеят, а останалите танцуват, тъй като Лазаровден е празник както на женската хорова песен, така и на танца. Има определена песен за всеки член от семейството
Песните, които се пеят в този ден, не се пеят в никой друг, за “да не бие град”. Според друго поверие, ако пееш песен в друг ден, никой няма да те иска за жена. Традицията повелява една и съща песен да не се повтаря в две къщи.
В лазаруването участват моми и момичета, които започват да се готвят още от постите, групират се по възраст и по чети. В четата има пеячки, шеталици, една от лазарките носи кошничка с яйца.
Обхождат селото в събота от обяд и неделя до обяд, като влизат във всяка къща, пеят песен за всеки член от семейството. Играят несключено лазарско хоро. Според народните вярвания стопанката на къщата задължително трябва да дари всяка лазарка със сурово яйце, което символизира безсмъртието. Освен това с него са се разваляли магии и са се правели гадания за бъдещето.
Облекло
Лазарките обикновено се обличат с взети “по наем” невестини дрехи, които трябва да върнат още същия ден след завършването на ритуала. Най-често това са народни носии с бели забрадки.
Характерно е сая, алена скутачка, невестинско елече, пафти, на главата с бял яшмак (забрадка), а на врата с гердани, пендарки. „Шеталиците“ носят кърпи „кланячки“, с които невестите се кланят на сватбата. В ръцете си носят цветя – теменужки, здравец, иглика, кукуряк, клонки от плодни дръвчета, преди всичко джанки.
Счита се, че къща, която е посетена от лазарки е щастлива и благословена. В миналото на Лазаровден момците от селото са искали ръката на своята избраница.
Но независимо дали лазарувате или не, лесно може да си създадете празнично настроение с разкошните, автентични шевици от Веникс.


